В стаята влязох, ти се бе покрила
с копринен розов цвят – красив воал.
А вътре в мене струната засвири –
въздигнат ли съм или оскотял?
Погледна ме – очите ти кристали,
на тюркоаз взривяващия цвят.
В душата твоя бяха се събрали,
съблазън, откровение и страст.
Полазих те, тъй диво и първично,
обгърнах те и впих се в тебе аз.
Ти се отдаде – беше идилично
усещането от изпит екстаз!!!
© Данаил Таков All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
