В стаята влязох, ти се бе покрила
с копринен розов цвят – красив воал.
А вътре в мене струната засвири –
въздигнат ли съм или оскотял?
Погледна ме – очите ти кристали,
на тюркоаз взривяващия цвят.
В душата твоя бяха се събрали,
съблазън, откровение и страст.
Полазих те, тъй диво и първично,
обгърнах те и впих се в тебе аз.
Ти се отдаде – беше идилично
усещането от изпит екстаз!!!
© Данаил Таков All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
