Jan 21, 2017, 10:42 AM  

Изпитание

  Poetry
505 0 3

 

Като кажа истината,

ми посочват вратата.

А премълча ли я пък,

се разкъсвам отвътре.

Щом дяволът се киска

на какво намирисва?

Напразно се надува!

 

… Здравейте,

      пак съм жива!...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Като кажа истината,
    ми посочват вратата.
    А премълча ли я пък,
    се разкъсвам отвътре...."
    Припознах се в тези думи, пишеш великолепно!
  • Благодаря, Иржи!
    На това стихче неволно бях заключила коментирането, а по-късно го отключих... След твоя коментар, вече не му е "мъчно"....
  • Защото търсех нещо не преводно ,затова избрах това стихче,за да не му е мъчно,че си няма коментар.Но то,Латинке ми хареса-има съдържание.Не зная дали ще прочетеш коментара ми,както не си прочела дългата ми поема "Гадания..."там си и ти и много от "нашите"...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...