Изплакано

May 25, 2011, 10:43 PM

Poetry » Love

891 1 5

Възпях те в песен,
преродих те в стих,
а ти обърна гръб
на любовта ми.
Низвергната си тръгнах аз
по своя път,
по който нямаше цветя,
а тръни.
Не ме обсипваше и Господ
с благослов
и само във съня си
те долюбвах.
Прости ми, че и досега
съм още с теб,
макар и кауза пердута.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Ена (Елена Гоцева)

2011-07-10T18:36:45+03:00

Наистина изплакано...
Тъжно...
((( )))
Enena (Елена Нинова)

2011-06-07T22:24:44+03:00

Натьжих се!
feia (Вилдан Сефер)

2011-05-26T18:24:40+03:00

Изплакан стих... Сълзите пречистват!
petinka67 (Петя Кръстева)

2011-05-26T15:17:31+03:00

И аз мисля като Барона, Жу!
защото
"сърцето всяка участ заслужава,
но не забрава, ах, но не забрава!"
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2011-05-26T09:49:27+03:00

Може би трябва да загърбим миналото и да продължим напред, Жули. Най-хубавите мигове са неслучените още. Поздрав! Ив

Изплакано

Свързани произведения

Comments

Random works