Apr 20, 2017, 11:34 PM

Изпотени въпроси

  Poetry
580 2 2

Какво, че слънцето така пече
и зимното палто е вече в шкафа?
Къде е дядо Коледа, къде?
Не искам, още дълго да го чакам!

 

Навярно се зарежда с топлина,
подаръци, джуджетата приготвят,
поправят му летящата шейна...
Но как издържа той, на много топло?

 

А може да е някъде на плаж
или на сянка скрил си е брадата...
Той вече е натрупал много стаж
да радва със подаръци децата.

 

През лятото защо не идва пак?
За радости, сезони знам, че няма.
Задъхвам се от чакането чак
и лутам се в неяснота голяма.

 

Въпрос виси като дамоклев меч,
ще дойде ли отново пред вратата?
Ще издържи ли в тази жарка пещ
на лятото? Поти се тишината.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно!
  • Хахаха! Жесток стих! Никога не би ми хрумнало да си задам подобен жизненоважен въпрос 😃 Хареса ми идеята, хареса ми и изпълнението! А " Поти се тишината" е просто смъртоносна находка! 😃 Поздрав!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...