Изповед

Poetry » Love

724 0 5

Не отговорих на звъннала любов.

Земята тъжно потрепери

и безпреструвно криех този зов,

с дъждовното небе й отговорих.

Самоуверена бе моята любов,

дори и самовлюбена -

неразгадан шахматен ход,

игра желана, неразлюбена.

Дочух сакралната ти изповед, любов,

видях подлистните ти пъпки.

Ще вдигна земния си мой покров,

да те догоня за последен път.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

аннавлад (Анна Дюлгерова)

Догони я, не я оставяй да се изплъзне! Хубав стих!

2010-04-17T17:27:21+03:00
teodorka (Теодора)

Нежен и много хубав стих.
Поздрав,Мариолка!

2010-04-17T13:34:04+03:00
arnaudova83 (Недялка Арнаудова)

да те догоня за последен път

2010-04-17T13:22:42+03:00
stel88 (Стеляна)

!!! Все още има надежда!

2010-04-17T11:27:02+03:00
plami-6 (Плами)

Поздрав за проникновения, нежен, тъжен стих! Докосна ме!

2010-04-16T22:01:35+03:00