Изповед
Понякога се случва, осени ли ме стих,
ведно с текста мелодия да дочувам,
прихвана ли мотива, с мóлива си тих,
рими кротки почвам да рисувам.
Думи в рими, рими в стих,
спонтанни строфи трупат се безкрайни,
мелодия с ноти дори написал бих,
ако те не бяха ми инкогнита от тайни.
Случи се така, че стихове четях,
само по принуда или задължение,
откакто ги прописах, осъзнах -
четенето им може да е вдъхновение.
Чета или пиша без да вдигам шум,
вглъбя ли се - светът се "изпарява",
хрумне ли ми нещо хубаво наум,
дигитализирам, за да не забравя.
© Алекс All rights reserved.
