7.06.2017 г., 13:25 ч.

Изповед 

  Поезия » Друга
839 4 10

Понякога се случва, осени ли ме стих,
ведно с текста мелодия да дочувам,
прихвана ли мотива, с мóлива си тих,
рими кротки почвам да рисувам.

Думи в рими, рими в стих,
спонтанни строфи трупат се безкрайни,
мелодия с ноти дори написал бих,
ако те не бяха ми инкогнита от тайни.

Случи се така, че стихове четях,
само по принуда или задължение,
откакто ги прописах, осъзнах -
четенето им може да е вдъхновение.

Чета или пиша без да вдигам шум,
вглъбя ли се - светът се "изпарява",
хрумне ли ми нещо хубаво наум,
дигитализирам, за да не забравя.

© Алекс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??