Изповед
Понякога се случва, осени ли ме стих,
ведно с текста мелодия да дочувам,
прихвана ли мотива, с мóлива си тих,
рими кротки почвам да рисувам.
Думи в рими, рими в стих,
спонтанни строфи трупат се безкрайни,
мелодия с ноти дори написал бих,
ако те не бяха ми инкогнита от тайни.
Случи се така, че стихове четях,
само по принуда или задължение,
откакто ги прописах, осъзнах -
четенето им може да е вдъхновение.
Чета или пиша без да вдигам шум,
вглъбя ли се - светът се "изпарява",
хрумне ли ми нещо хубаво наум,
дигитализирам, за да не забравя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Всички права запазени
