Любовният огън, когато угасва,
отваря се рана – тя трудно зараства.
Сърцето ми плаче, устата въздиша,
за тялото мило е трудно да диша.
Отказва храната, умът ми е болен,
от всичко край мене е той недоволен,
от хората бягам, затварям се в къщи,
а погледът тъжен, що вечно се мръщи.
В живота живял съм без шум, без фанфари,
безгрешен се считах, но нямах другари,
но кръста си носех аз тихо, смирено,
грешах ли – се молех да ми е простено. ...