Изповед - 2
Любовният огън, когато угасва,
отваря се рана – тя трудно зараства.
Сърцето ми плаче, устата въздиша,
за тялото мило е трудно да диша.
Отказва храната, умът ми е болен,
от всичко край мене е той недоволен,
от хората бягам, затварям се в къщи,
а погледът тъжен, що вечно се мръщи.
В живота живял съм без шум, без фанфари,
безгрешен се считах, но нямах другари,
но кръста си носех аз тихо, смирено,
грешах ли – се молех да ми е простено.
Когато животът те беше отписал,
изпаднах в панически страх и без мисъл.
Помагах без ясна лечебна програма,
но знаех – за тебе спасение няма.
За всеки човек е съдбата му лична,
себична, душата е често критична,
за своите грешки вини "враговете",
самичка руши си докрай бреговете.
Подложена "тук" на всеобщо лечение
с енергия чиста, тя взема решение,
щом Бог призове я в живот – да поеме
на път към земята – превръща се в семе.
Животът частица от Бога се дава
и зрънцето семе човекът засява,
в добре изорана почистена нива
от тръни, от плевели, дива коприва.
При жътва прибира имане богато,
хамбарите пълни са с бисери, злато...
И пее възхвала... на химни и песни
към Бога Създател, към сили небесни.
Не бива да жертваш живота за други,
дори и да имат към тебе заслуги,
пожертваш ли себе си – ставаш предател
към твоя Върховен Отец и Създател.
Тогава не знаех, но днес съм наясно,
пред Бога се молим, кога сме натясно,
макар че дошли сме по собствена воля,
забравяме Плана и земната роля.
Наместо за Бога да пеем прослава,
в заблудата гоним суетната слава.
И станали роби на плътските страсти –
богатства печелим, делим се на касти...
19,40 ч., 30 декември 2006
("Влюбените птици летят по две - 4 том)
Свързани произведения: "Разговори с небесата - 3",
и "Разговори с небесата – 5" и "Изповед"
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
