Изповед
Помогни ми!... Искам да сваля
дрипите на фалш и лицемерие.
Дълго време с болката мълчах,
жадна за любов и за доверие.
Правех път на грозната лъжа,
за да съм добра, сълзи преглъщах.
Само вечер, Боже, в тишина
гордостта си с раните прегръщах.
Вече нямам сили да мълча,
влизам в битка и ще бъда силна.
С ветрове към тебе ще летя,
в морските вълни ще те намирам.
Някой щял да каже, че съм зла
(аз и до сега не бях светица)
или че съм яхнала метла
и се стрелкам като черна птица.
Данък на мълвата не дължа
и забравих ангелските песни.
Искам те до болка и сега,
бурите ще моля да ни срещнат.
Пък тогава, Боже, ти реши,
грешна ли съм.... Може да ме съдиш!...
Щом една жена с любов мълви,
нека утре този свят пребъде!
© Йорданка Господинова All rights reserved.
