Изповед
В оловносивото на здрача,
под сърпа на нащърбена луна,
заслушан как вълните плачат,
пресрещна ме подпийнала жена.
Дайте ми цигара, господине.
Подадох полупразния пакет.
Помислих, ще припали, ще отмине,
случва се да има и такъв момент.
Спокойно седна на влажния пясък.
Подадох й огън. Запалих и аз.
Близо се чу от гларуси крясък.
В косите й бриз, танцуваше валс.
Жадно всмукна дима от цигарата.
Седна до мен. Не ме гледай така.
Трудно отвори ципа на чантата.
Държеше малка бутилка в ръка.
Отиде си мръсника. Копеле ниедно.
Облече се. Целуна ме. Тръгна.
Излязох след него. Беше изчезнал.
Не искам в дома си сама да се върна.
Беше прекрасно. Запознахме се вчера.
Хареса ме. Знам. Усетих го ясно.
Не докоснахме ни вино, нито вечеря.
Във вселената, знаеш ли, стана ни тясно.
Телата ни морни, зажаднели за ласки.
Душите ни бяха се слели в едно.
Рисувахме любовта с най- ярките краски.
В нашата вселена. В моето легло.
Зората дойде. Той си замина.
Не вярвах, че съм отново сама.
Кретен се оказа. А го обикнах за трима.
Какво ли ти пука? Защо ти разказвам това?
Зарови лице в малките шепи.
Заплака безмълвно. Сълзи не видях.
Потрепваха раменете й нежни и клети.
А аз, дали нейната болка видях?
Махна с ръка: тръгвай си вече!
Оставих до нея цигара една.
Обърнах се. Тръгнах. Отидох далече.
На брега оставих огорчена жена.
© Ник Желев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
На един дъх се чете...но последната строфа не принадлежи на този текст...макар огорчената жена да е най-тежкото престъпление на Адама...
Наздраве! Джак -
Благодаря ти, Рени!
-
Добър човек си, Ник и затова те харесвам както и поезията ти!
-
Благодаря, Таня!
-
По човешки написан стих!
Поздрав и от мен, Ник! -
Благодаря, Ирен!
-
благодаря, Разказвачо! Добре ти се е получило. Лирическата няма да я коментирам - свят шарен!
-
-
Във всеки един момент Той е бил единствен. Все пак живеем в моногамно общество...нищо, че носим полигамни души...поне някои от нас
-
И двете имате право.
Но нима за вас, в определен момент не е имало единствен? -
Ще и мене! Утре ще има друг "единствен"! Вселената, леглото и магията ще са същите. Тя отново ще е изоставена...съдба!
Вълнуващо разказана история! -
Не съм убеден, че търси някой, който да я прибере.
Те искаше единствения! -
Благодаря!
-
Поздрав за хубавият стих.Браво..
-
-
Добър урок...!!!
"Зората дойде. Той си замина.
Не вярвах, че съм отново сама.
Кретен се оказа. А го обикнах за трима.
Какво ли ти пука? Защо ти разказвам това?" -
Благодаря на всички, до които е "стигнало"!
-
Тръгнах. Отидох далече.
На брега оставих огорчена жена.
хубаво. песен. от живота. -
Развълнувах се. Много ми хареса!...
-
Браво, Ник!
-
Много вълнуващо. Дори си представих песен с този текст.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Обичам тази дума!