Jan 26, 2015, 1:03 AM  

Изповед 

  Poetry » Other
394 0 0


Аз още я имам.
И не говоря на Вас, а на бутилката.
Скрита дълбоко в мен
тя излиза вечер, когато съм много сам
и милва по тялото ми всички рани.
Но, когато съм много сам, не съм аз.
Дори не знам и мъж ли съм.
На сутринта само локви сълзи
и една празна бутилка намирам.
Тя излиза, когато не помня нищо
защото и тях на този свят ги няма.
Дали са ми къс само от душата си.
Не помня нищо, но съм сигурен
че, наричам това нещо, което излиза от мен
не душата Ми, а Татко и Мамо.

© Станислав Русев All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??