ИЗПОВЕД
Помръкна уморена днес моята душа
като гора столетна в тъжна, късна есен,
със голи черни клони, с унили дървеса,
без птици и листа, без глъч и смях, без песен...
Като пристанище след буря страховита,
със кораби разбити и лодки без весла,
като самотна чайка, която в миг полита
и пада покосена с прекършени крила.
Измръзнаха без време ръцете ми от студ,
краката ми треперят в треска, в изнемога,
за другите навярно съм странник, някой луд, ...