Крайни думи обречени,
неясни мисли заплетени,
неуверени чувства смалени,
май някой мина покрай мене.
Бели бури прeчистващи,
измислени ветрове подтискащи,
лунен лъч изписан,
празен поглед орисан,
взор притиснал безкрая,
прокълнат път към рая.
Нещо вече обречено,
жалко и неизречено,
от милост при нас приютено,
надълбоко в телата стаено.
© Силвия All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
