Крайни думи обречени,
неясни мисли заплетени,
неуверени чувства смалени,
май някой мина покрай мене.
Бели бури прeчистващи,
измислени ветрове подтискащи,
лунен лъч изписан,
празен поглед орисан,
взор притиснал безкрая,
прокълнат път към рая.
Нещо вече обречено,
жалко и неизречено,
от милост при нас приютено,
надълбоко в телата стаено.
© Силвия All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
