Крайни думи обречени,
неясни мисли заплетени,
неуверени чувства смалени,
май някой мина покрай мене.
Бели бури прeчистващи,
измислени ветрове подтискащи,
лунен лъч изписан,
празен поглед орисан,
взор притиснал безкрая,
прокълнат път към рая.
Нещо вече обречено,
жалко и неизречено,
от милост при нас приютено,
надълбоко в телата стаено.
© Силвия All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
