Senni (Силвия) Senni (Силвия)
1 162
Jan 3, 2008, 10:06 AM

Изповед

883 0 15

Крайни  думи  обречени,

неясни  мисли  заплетени,

неуверени  чувства   смалени,

май  някой  мина  покрай  мене.

Бели  бури  прeчистващи,

измислени  ветрове  подтискащи,

лунен  лъч  изписан,

празен  поглед  орисан,

взор  притиснал  безкрая,

прокълнат  път  към  рая.

Нещо  вече  обречено,

жалко  и  неизречено,

от  милост  при  нас  приютено,

надълбоко  в  телата  стаено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0