Всичко е толкова объркващо,
непростителност ме мъчи всеки ден,
огорчението, толкоз е побъркващо,
защо така се случи с мен?

Аз толкоз много се стараех,
да бъда с Бога, всеки ден,
да му служа си мечтаех,
но сега съм някак в плен.

И не търся съжаление,
просто мъка ми е на душата,
търся някакво спасение,
сам самичка в самотата.

Пред Бога нямам оправдание,
съгреших пред него само,
нямам даже дух на покаяние,
в чудо се видях и то голямо.

А не исках тъй да става,
да се пълня с огорчение,
моля Бог да ми прощава,
чакам помощ с нетърпение.

Пред него нямам оправдание
моля му се за прощение,
дай ми Боже дух на покаяние
и от греховете ми освобождение.

Не искам тъй грешна да оставам,
искам да ме промениш,
научи ме да прощавам,
че и ти да ми простиш.

Моля ти се Боже мой,
научи ме да прощавам,
води ме ти по пътя твой
и никога да не съгрешавам.

На тебе Боже аз се уповавам,
чакам своето освобождение,
на тебе само се надявам,
чакам отговора с нетърпение.