Изповед на един шаран
Любов! – ти казваш между друго
във своя стил непредвидим,
а аз немея във почуда –
туй примка ли е или дим?
Любов! – замяташ с малка мрена
на въдицата, от брега
и ме поставяш пред дилема:
аквариум или река?
Любов! – на черквата ни речна
в олтаря кръстя се... Амин!
И виждам как протягаш вече
ръцете си към вира син.
Любов! – опъваш тънка корда
и плувката ти, виж, трепти.
Стръвта налапал, небосвода
аз виждам в твоите очи.
Любов! – от кукичката рана.
Целуваш ме, а аз не знам,
с брашно и олио в тигана
кога ще сториш ме курбан.
© Иван Христов All rights reserved.
Дълго да сърбаш от този вкусен "курбан"!
