Изповед на обичаща жена
Седя и чакам да се появиш,
да махнеш с ръка, да кажеш нещо...
но те няма,
без теб самотен е светът
и душата разпиляна е...
без теб не мога,
а с теб умирам...
сърцето ми не спира да кърви,
иска те, дори да ме убиваш.
Знам, че наранихме се жестоко,
направихме си рани тъй дълбоки...
но мъжът за мен си ти
и ще се боря да те върна!
За да те видя пак до себе си,
ако трябва и света ще преобърна!
Дай ми само капка Ти надежда,
дай ми знак да продължа...
Покажи ми, че си струва,
кажи, че още ме обичаш...
Вслушай се в сърцето - то не лъже
то всичко ще ти каже...
Без теб животът ми е толкова празен,
скучен, тъжен и студен...
Откакто тръгна си -
сълза подир сълза се стичат по лицето ми,
ела и излекувай болката в сърцето ми...
Без теб съм нищо, не разбираш ли?
Отвори очите си и виж,
че тази болка е реална, истинска е...
Вече няма нищо скрито или премълчано...
Върни се Ти при мен
и щастливи ще сме...
Нека се обичаме без упреци и страхове,
стига да повярваш, знаеш, че можем!
Ще седя в стаята студена, очаквайки те,
очаквайки те да се върнеш
при мен и моето сърце...
Да съберем разпилените парченца,
да слеем в едно сърцата и да се обичаме!
Надеждата за теб ще ме крепи,
но до кога, не зная...
затова не се бави,
а при мене се върни!?!
© Ивка Георгиева All rights reserved.
