Изповед на обичаща жена

Nov 24, 2011, 8:51 PM

Poetry » Love

1202 0 2

Седя и чакам да се появиш,
да махнеш с ръка, да кажеш нещо...
но те няма,
без теб самотен е светът
и душата разпиляна е...
без теб не мога,
а с теб умирам...
сърцето ми не спира да кърви,
иска те, дори да ме убиваш.
Знам, че наранихме се жестоко,
направихме си рани тъй дълбоки...
но мъжът за мен си ти ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Изповед на обичаща жена

Want to read more?

Random works