Изповеди
I
Обичах те много.
То беше толкова отдавна -
преди месеци или година.
Ти жестоко се подигра с чувствата ми.
Беше като вълна, която
напира към скалата,
а после се отдръпва безразлична и студена,
неискаща да знае за нея.
Аз се мъчех да те приема такъв,
защото те обичах.
Сърцето ми се раздираше от болка,
в очите ми напираха сълзите.
Бях нещастна и заслепена.
Летях към тебе,
както пеперудата отива към огъня,
неподозираща болката, която я очаква.
Сега, когато се разделих с теб,
ти не ме молиш, но казваш,
че искаш да се върна.
Искрен ли си? Не знам.
Но аз никога не бих ти повярвала.
Никога не бих се върнала отново.
В любовта пътища назад няма!
Никога ли не си разбрал това?
Това, което веднъж загубиш,
не можеш да върнеш никога отново.
Остави ме сега!
Аз бях повярвала, че съм щастлива!
Недей ми отнема вярата!
Недей смущава мислите ми!
Дори и да не съм щастлива без теб,
ще бъда по-нещастна, ако се върна.
II
В сърцето си още нося
най-топлите чувства към теб.
Съзнавам всичките ти слабости,
но дълбоко в себе си се мъча да ги оправдая.
Обичах те. Обичам те и ще те обичам винаги.
Търся вината в себе си.
Залъгвам се, че съм щастлива.
Не бях щастлива с теб...
Не съм щастлива и сега,
когато се разделихме.
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
