Изпращане
Софийското летище днеска
бе пълна поредна гротеска.
Сред куфари с лепнато тиксо
спохождат ме тягостни мисли.
На чекинг - опашката дълга,
младеж, от реклама подлъган,
реди се с очи любопитни
на път в неизвестната битност.
Той стиска в ръцете багажа
и в близките търси куража...
А гърлото буца душеше -
там моето внуче стоеше!
Най-хубаво бе, най-доброто
и води по пътя хорото.
С връстниците свои поело,
над тях то поглеждаше смело,
когато днес с полет отиват
друг свят, уж по-хубав, да видят.
Студентска бригада ги чака,
мъже са, те вече не плачат...
Америка дълго бленуват,
за Щатите вече пътуват.
От малка аз САЩ не обичам
и клетви по нея наричам,
в света че разпалват войните
и други за тях че не питат.
С родеята, с пури, уиски,
с краката на маса пред близки,
все с пример заразен за млади
душите разпъват на клади.
Но нека там свойта родина
с зелени поля и долини,
с реките, напролет с капчуци,
да спомнят си нашите внуци
и цялото българско войнство
от хора, живяли с достойнство!
© Елена All rights reserved.
