Apr 4, 2007, 3:25 PM

ИЗПРАЩАНЕ НА ВОЙНИК

  Poetry
968 0 1
 

ИЗПРАЩАНЕ НА ВОЙНИК

 

На плодове ухае щедро

простора светъл и висок,

и грозде кехлибарно, едро

налива гъст и сладък сок.

 

Жужат пчелите медоносни

сред пъстри билки и цветя,

а във полята плодоносни

блести росата в утринта.

 

Така са сини небесата,

сред тишина, без шум и глъч,

и милва слънцето земята

с последния си топъл лъч.

 

Отмина лятото и ето,

пристигна вече есента,

мъгли се спускат в дефилето

и капят жълтите листа...

 

На юг отлита птиче ято

със тъжен и протяжен вик,

и идва времето, когато

ще те изпратиме войник.

 

Желаеме ти крепка дружба

с приятели добри безброй,

да бъде лека твойта служба

във дъжд и слънце, в мир и бой.

 

Желаем ти щастлива младост

във този тъй тържествен час,

кураж и здраве, много радост,

и често спомняй си за нас.

 

След време вкъщи щом се върнеш,

ще бъдеш силен, възмъжал,

баща и майка ще прегърнеш,

навярно вече помъдрял?!...

 

А твоето добро момиче

ще те целуне с трепет нов,

истински ще те обича

със много нежност и любов.

 

И пак ще дойде чудно лято,

в небето слънце ще блести,

и време златно, благодатно

да сбъднеш своите мечти.

25. 8. 1989 г.

Кюстендил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Манов All rights reserved.

Comments

Comments

  • много добро е,пък и ми напомня за есента когато изпратих моя войник и за лятото когато го чакам да се уволни

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....