Изпрати ми писмо. С точка.
Аз съм малка, колкото точка,
а наоколо само тирета,
всичко е толкова плашещо,
когато си сам и трепериш.
От студа на твоята липса,
само тръпки обгръщащи нищото.
И вдишвам отрова от облаци
плуващи в прах от следите ти.
Всичко се срива. Сиво е.
Липсва ми синьото малко море,
притихнало тихо в очите ти,
раждащо страсти и силен копнеж.
Липсвам си аз, която ме правиш,
свита, смирена, покорна и твоя,
и нищо не може да смени сивотата.
Тежести, болки, беди. А покоя?
Не съм алчна за много,
стига ми, че съм те срещала.
Имам си всичките спомени
и съм обичала и съм усещала.
Малко ми стига, думичка, точка,
от теб в прашната ми поща,
точката, която съм аз и съм твоя,
изпрати ми я или я искаш още?
© Авелина All rights reserved.
