Изпратих есемес до месец Май
Като дете си го обичам Май!
Хорото на живота ми повел е.
Зеленото му е отключен рай,
но ми се иска топъл, дързък, смел да е!
В тревите му да се изгубя пак,
по облаците с пръстче да рисувам.
С комшийския охранен котарак
любовни трели нощем да бълнувам.
А то... какво? В средата сме на Май,
пък аз с жилетки две съм се навлякла.
Изправя се като ерген, комай,
а после като старец ми прикляква.
Я дръж се мъжки, ставаш за резил! -
написах му и пратих есемеса.
Видях го снощи в кръчма – беше пил,
прегърнал (представи си!)... поетеса!
Настръхнал облак дойде, заваля,
божурите ми клюмнаха в уплаха.
Градушка мина, всичко тя помля...
Мечтите ми ли? Те не оживяха.
И днес пред компа смръщена клеча,
а буквите натискам с ледни пръсти.
Не мога с очила да различа
наляво ли, надясно Май се кръсти.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Много ми хареса, Мари. Днес сваляй жилетките.
