May 24, 2020, 10:34 PM

Изправени срещу страховете си

  Poetry » Civic
1.2K 1 2

 

Покрай нас шета вирус коварен.

Обществото е парализирано.

Емоциите спихват трайно.

Ограничаваме се организирано.

 

Опустяват училища, детски градини...

Хората объркват световете си...

Всички свиват душите си... милите...

изправени срещу страховете си.

 

А чувствата са дръзко скрити,

бушуват с непредсказуема страст...

Почиваме от непокорство... безразличие,

а вселенската любов е на власт.

 

И не мислим да се предаваме.

Объркан е странно духът ни...

Но несломен е, буден... прероден,

търси нови посоки... Трудно е.

 

Изправени срещу страховете си,

преболели житейските истини,

ние ще пребъдем във времето,

по-мъдри, здрави, щастливи. Амин!

 

                        © Павлина Петрова 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Произведението е включено в:

Между покоя и хаоса... 🇧🇬

Между покоя и хаоса...
BGN 10.00
1.9K 1 1

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...