Бях малък, играех навън -
на селската уличка тиха.
Стъпките ми шепнеха със звън :
"Ела, животът те вика!"
Растях и хора разни срещах
в дивно хубавата ми страна.
Вървях и винаги усещах -
майчината обич е една!
Сега по всички пътища се търся -
със сродните души да се сгодя,
с прах от космоса да се пречистя
и отново същият да се родя...
© Айдън Софуев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
