Изрезка от древен свитък
Каквото да разкажат мравките -
потъва в пясъчните лабиринти.
Поветица прошушне в храстите
или дъждът за кратко се е плиснал -
писарите черноризци бързат
да запечатат всяка събитийност,
неспокойни като пчелен бързей
пред роене или пред разлистване.
Неведом в тайния им земнопис,
човек не спира, да ги заговори,
и да усети, че е само бриз
за кратко лъхнал из просторите,
където всяка сутрин белокос
търкулва Господ слънчевия дискос.
Подрънква захарницата в поднос
до чашата с кафе и я разплисква.
Човек на страсти, време и на вещ
тъй често е подвластен е ревнивец.
Така не вижда, че е само свещ,
която се топи неумолимо
и безвъзвратно - като лански сняг.
А пламъчето, дето е горяло,
е точно драска в падналия мрак
и с кратък съсък после издимяло.
И древен свитък да си чел - невеж
оставаш си слепец душевен.
Щом искаш този свят да разбереш -
при мравката потребно е да слезеш.
© Валентина Йотова All rights reserved.
