Изрисувано с дъх
ИЗРИСУВАНО С ДЪХ
Когато цветето оглежда се в росата
и се пробуждат сънени треви,
и изгрева... извайва със позлата,
денят, притихнал във рождението, мълчи.
Тогава... аз проглеждам цветна,
измивам се... със новата зора,
косите си разресвам на разсъмване,
те полет са във приказна мълва.
И Слънцето облизва устни замълчано
и лепнещи... лъчите се размиват,
във очертания... ванилови избрани,
думите... безличността убиват.
Вълшебно обедните ласки изрисувам,
боите ми... по кожата се стичат,
усмивката, заричащо надеждна,
изтрива образи... които си приличат.
Луната вечер... бледо се показва,
обхожда палаво, с небето си играе,
звездите тайнствено напомнят и нашепват,
всемирът... колко бели тайни знае...
И от приличието си главоломно бягам,
загърбвам всяка мисъл, разумът е скрит,
на шепот... по рождение орисана,
душата ми изгражда... свят красив.
© Силвия All rights reserved.
я,виж какви светове изграждат!
