Aug 30, 2011, 10:14 PM

Изрони тъгата...

  Poetry
915 0 17

Изрони тъгата на трохи,

под прозореца на радостта хвърли я...

Гълъбите-мисли нахрани!

Болката без болка скрий я!

 

Заключи вратата на страха

и тръгни по стъпките на риска!

И в най-тъмното ще видиш светлина -

ако много, ако силно искаш!

 

Вярата до дъно я изпий!

С истината завържи лъжата!

И най-малките съмнения изтрий,

и пази цвета на свободата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...