Aug 30, 2011, 10:14 PM

Изрони тъгата...

  Poetry
911 0 17

Изрони тъгата на трохи,

под прозореца на радостта хвърли я...

Гълъбите-мисли нахрани!

Болката без болка скрий я!

 

Заключи вратата на страха

и тръгни по стъпките на риска!

И в най-тъмното ще видиш светлина -

ако много, ако силно искаш!

 

Вярата до дъно я изпий!

С истината завържи лъжата!

И най-малките съмнения изтрий,

и пази цвета на свободата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...