Mar 4, 2008, 8:29 AM

Изстинаха кафетата... 

  Poetry
701 0 17
* * *
Не стигат слово, ни понятия,
едва достигнали... видимото,
любовта вселена е от необятия,
в която... всичко е ранимо...
Кървят души, покълват спомени,
раздели със омрази се преплитат
с наведени глави, като изгонени,
довчерашните чувства си отлитат...
И с дързост режат всички думи
в истериите и въздухът горчи,
и погледи... като куршуми, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Желязков All rights reserved.

Random works
: ??:??