Изстрадано
Изстрадано
На Онзи, когото обичах
По бузите парят горещо
пияни, две тежки сълзи.
Душата проплаква зловещо
и мрак по лицето пълзи...
Часовникът злобно тиктака.
Дванайсет удари, нали?
От четири часа те чакам.
От четири часа вали...
Ръцете си сключвам в молитва.
Комините ядно свистят.
Дали ще съм тук, не попита,
и бяга ли нощем сънят...
По устните лепне забрава.
И глухо сърцето тупти.
Пороят вали, не престава.
Обвиват ме гъсти мъгли.
От утре сама ще намеря
сред пропасти верния път.
Не ще ти приготвям вечеря.
Сълзите не ще те зоват.
И вече съм твърде различна.
За сбогом ти махам с ръка.
До вчера дори те обичах,
но днес вече не е така...
© Яна All rights reserved.
