Oct 23, 2012, 10:20 PM

Изстрадано 

  Poetry » Love
797 0 7

Изстрадано

 

 

На Онзи, когото обичах

 


По бузите парят горещо

пияни, две тежки сълзи.

Душата проплаква зловещо

и мрак по лицето пълзи...

 

Часовникът злобно тиктака.

Дванайсет удари, нали?

От четири часа те чакам.

От четири часа вали...

 

Ръцете си сключвам в молитва.

Комините ядно свистят.

Дали ще съм тук, не попита,

и бяга ли нощем сънят...

 

По устните лепне забрава.

И глухо сърцето тупти.

Пороят вали, не престава.

Обвиват ме гъсти мъгли.

 

От утре сама ще намеря

сред пропасти верния път.

Не ще ти приготвям вечеря.

Сълзите не ще те зоват.

 

И вече съм твърде различна.

За сбогом ти махам с ръка.

До вчера дори те обичах,

но днес вече не е така...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Яна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Искрено благодаря!
  • Страхотно е, много ме развълнува!
  • Много благодаря!
  • Чете се лесно,добре построено и вълнуващо!Поздравления!
  • ...и все още е Но мисля, че на тези неща мястото им е в миналото. От емоциите остава само споменът, а той е способен да създаде много талантливи творби, така мисля
  • Много ми харесва ритъма, който си уловила.. приятно и леко четиво, нищо че темата за теб е била тежка
Random works
: ??:??