Изсветлях от любов
Изсветлях от любов, заискрях
със вълшебност на звездна фиеста
и да бъда звезда пожелах,
неотгатнала края на всяка надежда.
Заискрях от надеждност и пламнах
със пожари от страстните залези
и да бъда зората поисках,
неоткрила очите на изгрева.
Пламнах от вярност и горях...
Изгасих го пожара с дъждовност.
Заръмяла в обичане, просто разбрах,
че оставам си винаги същата...
Тази, дето пресича посоките
и прегръща на заем мечтите,
във безвремие тича след дните
и до корен се слива със бурите.
Тази, дето в гърдите си крие
рана стара от лудите нощи
и от истини святи светлее.
И понякога... плаче в съня си.
Изсветлях, заискрях и горях.
в буен пламък в пороя на дните си.
А да бъда звезда и зора... не успях,
но светлеех от обич в сърцето си.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
