Aug 6, 2008, 5:08 PM

Изсъхналата ябълка на двора 

  Poetry » Other
2420 0 33
 

 

Изсъхналата ябълка на двора,

надвесена над глухата пътека,

пропита е със сенчеста умора

смолиста доза, давеща утеха...

 

В ликото ú се нищят тихи рани,

остатъци от миналото детство.

И бабините сълзи разпиляни

по вятъра, останал ми в наследство.

 

Небето опустяло е без птици,

които тихо тръгнаха... след баба...

И всеки мах с крила, като плесници

накъсваше дъха ми на раздяла...

 

И сякаш е смутен, без вик покоя

на бабиния дом, така сиротен...

В огнището и въглените помнят

плача, осъмнал тих и безтегловен.

...

Изсъхналата ябълка на двора

надвесила е въжените клони,

висящи бесила от мъртъв корен

надупчено чернеят... безпризорни.

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??