Изсъхналата ябълка на двора
Изсъхналата ябълка на двора,
надвесена над глухата пътека,
пропита е със сенчеста умора
смолиста доза, давеща утеха...
В ликото ú се нищят тихи рани,
остатъци от миналото детство.
И бабините сълзи разпиляни
по вятъра, останал ми в наследство.
Небето опустяло е без птици,
които тихо тръгнаха... след баба...
И всеки мах с крила, като плесници
накъсваше дъха ми на раздяла...
И сякаш е смутен, без вик покоя
на бабиния дом, така сиротен...
В огнището и въглените помнят
плача, осъмнал тих и безтегловен.
...
Изсъхналата ябълка на двора
надвесила е въжените клони,
висящи бесила от мъртъв корен
надупчено чернеят... безпризорни.© Деси Инджева All rights reserved.
