Изсъхналата ябълка на двора,
надвесена над глухата пътека,
пропита е със сенчеста умора
смолиста доза, давеща утеха...
В ликото ú се нищят тихи рани,
остатъци от миналото детство.
И бабините сълзи разпиляни
по вятъра, останал ми в наследство.
Небето опустяло е без птици,
които тихо тръгнаха... след баба...
И всеки мах с крила, като плесници
накъсваше дъха ми на раздяла... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up