Aug 10, 2016, 4:25 PM  

Изваждане от мрака 

  Poetry » Love
739 1 8

 


Позволи ми да те обичам, както, смутна, земята обича последния сняг
и когато си тръгва, тя кротко след него въздиша, въздиша.
Инкубатор за мъртви надежди
светът  чака някакъв знак
и животът без теб забуксува из градската киша.
Позволи ми да те обичам, без да вдишвам дълбоко стерилния март 

той е болница, пълна със влюбени в страшна наркоза.
И на всяка, добра, медицинска сестра, бих се сторил досаден кошмар,
все за теб да говоря, щом ми включват системи с глюкоза.
Позволи ми да те обичам
остроносо къртиче, излязло за малко отвън,
сляп за твоите слабости, не че имаш такива в излишък. 
Позволи ми да те обичам, лекомислено, както полският трън,
спрял край гордата роза, да
 бодва с игла тишините.
Позволи ми да те обичам, както смуглото циганче - марципан,
дето мъкне чували с кюмюр до етажа последен. И ето:
тъй и аз мъкна рими, с които, по най-пестеливия план,
ще отопля за хиляди зими, навярно, сърцето ти.
Позволи ми да те обичам, както своята бедстваща скука - лентяй,
който дреме на празното време в хамака и чака. 
Ако друго не можеш, любима
на Петър и Павел, по думица дай,
че след третия ден ще измъкнеш трупа ми от мрака.

 

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??