ИЗВАЙВАМ ТИХИ СВЕТОВЕ
... тъй както старият резбар говори тихо на дървото,
и го превръща във олтар, огрян от благата му кротост,
с внимателното си длето с любов дълбае същините,
и доверчиво гледа то в ръцете своя повелител –
и – сякаш шепа топла прах, откъртена от земетръси,
под майсторския му тезгях ненужният талаш се ръси,
след малко той ще го смете, камината си ще запали –
красиво утринно дете! – дървото с обич ще погали,
така и аз – от векове, в пространствата необозрими
извайвам тихи светове! – от шепичка човечни рими.