Извинявай
Извинявай, не бе умишлено това,
какво загубих, успях да разбера,
не съм желал, така да се получи,
харесваш ми, а виж какво се случи.
В блаженство времето летеше,
приятно, сигурно и мило беше,
не знам какво и как ме провокира,
не искам, не желая да избирам.
От тук решението е твое,
а вземеш ли го, сподели какво е,
ще го приема, без да се запитам
дали го искам, но ще се опитам.
Дали ми липсваш, да, не го отричам,
и нощем в мислите си името ти сричам,
да ги прекъсна, вярвай ми, не мога,
"Защо, защо, ЗАЩО..?!", за Бога.
Прости ми.. :/
© Живко Енев All rights reserved.
