Feb 18, 2024, 4:09 PM

Извор

  Poetry
526 1 0


Ти си дъждовен извор и океан.
Във вените на живота течеш.
И капеш я по челото по обяд,
я под очите вечер изтичаш.

Ти си искра и пожар.
По юлското пладне изгаряш.
Топиш и галиш света.
Душите и мислите сгрявяш.

Ти си стрък и стебло.
На гърба си носиш израстване.
Все нагоре е твоят взор.
В кората ти е скрито послание.

Ти си прашинка-земя.
Раждаш живота след зимата.
От малки и плахи семена
Създаваш всемирната приказка.


Ти си атом и вселена.
Необятна, далечна и близка.
Сияние в тихи небеса
Комета в нежна обвивка.

Ти си реалност и сън.
Ментален път от енергия.
Магия и малка мечта.
Чистоплътна творяща материя.

Ти си човек и жена.
Калейдоскоп в разширени зеници.
Пренареждаш безкрайно света
В борба за ред, след душевни размирици.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДИВИЯТ КОН All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...