Изворът на съвременната белонога*  

    Посветено на всички едновремешни българки, който съхраниха народа ни и които биха се самоубили, ако знаеха какви времена ще настъпят

  На извора се срещат двама и подхващат любовната драма…

Момък:    Искаш ли ме, моме, искаш ли ме?

                   Хайде двама да се ‘земем,

                   двама да се ‘земем и обичаме.

                   Обичаме, още подкрепяме!

Мома: Искам ли те, момче, ‘земам ли те

             само за красните ти очи?

             Не те ‘земам, момче, не те ‘земам

             само за златните ти къдри.

             Яз съм мома любава. Яз ти искам

             от мъниста герданче́. Герданче́,

             още пръстенче́. Не мож’ да ме ‘земеш толкоз лесно!

  Момък: ‘Земаш ли ме, моме, ‘земаш ли ме?

                  Язе най-скъпото ти давам!

                  Мойто сърце ти поднисам!

                  Мойта нежност ти донисам.

                  И мойта обич. Туй е то имането мое!

                  Нека вече да е твое!

    Мома:  Ха, юначе глуповато!

                  Яз съм в село лична мома!

                  Яз си имам сто женихи,

                  та за едното ти сърце не ще ме ‘земеш на ръце!

                                               ***

  Тръшна се мома, та си тръгна. Легна на земята ю́нак, та заплака. Няма грам значение кой колко струва. Човешката “любов” вече се купува.           

• Заглавието е препратка към произведението на П. Р. Славейков “Изворът на белоногата”