Извървяна пътека
Извървяна пътека
Пътека –
тя пази още стъпките на онова момиче –
не ги ли чуваш ти?
Прозира синьото небе –
отразило онези пролетни очи –
не ги ли виждаш ти?
Вървим по таз пътека –
доскоро пълна със живот,
пътека – спомен парещ, въглен жив.
Във бъдещето или в миналото –
къде ни води тя?
Вървят по нея нови стъпки,
които искат другите да заменят,
но тя не ще ги чуе,
пътека – мъртва, извървяна.
Вървим –
в краката ни килим от жълти,
мъртви веч листа,
дървета мъртви и треви;
водопад – застинал, мъртъв,
искащ отлитащ миг да задържи.
Струйки ледена вода –
по някой скъп изплакана сълза.
Чувства мъртви можеш ли да възкресиш
във тази мъртва пустота.
А знам,
че някъде те чакат две очи,
и две ръце жадуват те –
потърси ги ти.
Тръгни със тях,
но по таз пътека –
никога не ги води.
© Даниела Петракиева All rights reserved.
