Вървял си из гората жабокът Радко,
хапвал буболечки сладко-сладко!
Цар бил на блатото Кално,
но жабочето си било супер нахално..
Искал Радко да царува в гората,
без разрешение никой да не ходи по тревата!
Започнал планове да крои,
измислени замъци да брои...
Толкова се бил заблял,
че камъка пред себе си не видял!
Той, Радко, си бил дребен,
спънал се, паднал кат повреден!
Появили му се звездички,
уплашен, просто примигвал с очички...
Видяла го горската фея,
стара, но добра леля,
беззъба, плашела всички кат се ухили,
даже мечките от страх се изпокрили!
Размахала пръчица, на Радко помогнала,
за миг болката прогонила!
Жабокът даже не благодарил,
станал и нататък продължил!
Криволичел по пътечките Радко,
хапвал буболечки сладко-сладко!
Пак се заблеял, само Радко знай си,
пред себе си какво да види - подскачащи зайци!
Че били като сняг бели Радко завидял,
веднага злото им пожелал...
Като стане цар си обещал,
до един да окъпе в мръсна кал!
Както и да е, нататък продължил,
от завист чак се зачервил...
И както си вървял,
от един храст Вълчо се подал!
Стреснал Радко супер гадно,
даже се изхилил нахално!
Искал жабока с крак да разпльока,
но затичал се Радко в другата посока!
След час-два паднала нощта,
прокълнал Радко тъпата гора!
"В гората вече няма да ходя,
скромен животец ще си водя!"
Заживял Радко в блатото Кално.
Но пак гледал към гората жално-жално!