Колко малка е планетата,
щом до мен си ти!
Пожелавам те, а ето че
времето лети!
Не жена, а тиха изповед,
ласка и тъга!
Прикован към теб завинаги,
милвам те в съня,
галя твойте слепоочия,
мокри от дъжда,
а в очите ти - поточета...
Жаден съм, ела!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.