Душата ми жадува проливен летен дъжд.
И тишина. И черна нощ, в която
само мълниите осветяват пътя.
И плясък на вода по плочника
под старата лоза.
Камбанен звън в далечното,
като в „Черната събота".
Дъждът да сипе своите откоси
по голия гръб на поклонника,
дошъл да моли милост за душата си.
Душата ми е стар олтар, запазил
следи от хилядите свещи. ...