Премислено, любов, аз теб жадувам.
В протягащите светове от спомени
за сбъдване ще те рисувам.
Нежност розова, но палеща
в едно със тръните ще те поглъщам.
И с омагьосан трепет ще танцувам
с душа на грешница, която е простила,
защото знам, че съм готова с тебе да сънувам.
На устните си ще те нося като полъх,
в море от сънища с усмивка ще те пазя.
Дори на клада от виновност да изгарям,
аз теб ще браня и всичките си грехове ще изповядам.
© Таня Кирилова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
