Жадувано помилване
Във себе си, в дълбокото аз искам да се вливам.
Очите-езера с водите от желания да се преливам.
От тъмното до светлото вечно да се преоткривам
и ненаситно с любовта на птици във полет да се сливам.
Жадуването ни е като непресъхващ извор.
Струи във светлината на очакваното ни обичане.
И тихомълком в нощите със вричане
от страстите греховни, сънуваме своето орисване.
По вятъра танцуването е като за сбогуване,
но ехото от спомена предрича ни завръщане.
Сълзите - немите, и те са като ручеи,
с които напоили сме телата за тръпнещото сливане.
А сред звездите, своята звезда-Вълшебница откриваме,
постлала ни пътека от мечтания, вещае ни помилване.
Т.Кирилова
© Таня Кирилова All rights reserved.
