face04 (Таня Кирилова)
163 3746
18.04.2008 г., 10:04 ч.

Жадувано помилване 

  Поезия
659 0 23

Във себе си, в дълбокото аз искам да се вливам.

Очите-езера с водите от желания да се преливам.

От тъмното до светлото вечно да се преоткривам

и ненаситно с любовта на птици във полет да се сливам.

Жадуването ни е като непресъхващ извор.

Струи във светлината на очакваното ни обичане.

И тихомълком в нощите със вричане

от страстите греховни, сънуваме своето орисване.

По вятъра танцуването е като за сбогуване,

но ехото от спомена предрича ни завръщане.

Сълзите - немите, и те са като ручеи,

с които напоили сме телата за тръпнещото сливане.

А сред звездите, своята звезда-Вълшебница откриваме,

постлала ни пътека от мечтания, вещае ни помилване.

 

Т.Кирилова

© Таня Кирилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??