beb4o123 (Боряна)
52 66
Mar 24, 2015, 9:42 PM

Жажда за обич 

  Poetry
781 0 4

Ти повече от всичко ме разбра

и повече от всичко го усети,

аз исках само малко топлинка,

която да почувствам по лицето.

 

Милувката от твоята ръка,

целувката по челото ми бяло

и ес ем ес „аз няма да се спра“,

защото истински човек намерих.

 

Но все мълчеше моят телефон,

а твоите ръце далече бяха

и силата, която беше вътре, в мен

наложи се да ползвам за утеха.

 

Ти търсил си, но друга, не и мен

далече са ръцете ти прекрасни,

които галят нечие лице,

чиито устни лъжат най-ужасно.

 

Но пак усмивка грее вече в мен,

с времето и с болката се свиква,

аз търся просто някой като мен

усетил нежно болката ми в стиха.

 

И влюбил се във слънцето във мен,

изгряващо чрез моята усмивка

и топлещо сърце му всеки ден

щом истинската в мен така обикне!

© Боряна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно е! Прочувствено и проникващо в душата на влюбения!
  • Хубаво!
    Както обича да казва една моя приятелка: "И това ще мине"
  • Прекрасно е, Боряна!
    Хареса ми оптимизма, който се долавя в последните куплети! Човек никога не трябва да се предава, защото, понякога вкопчвайки се в нещо, което не е истинско, ние пропускаме това, което е отредено да бъде за нас!
    Поздрави!
  • Жажда за обич има във всяко сърце! Харесах!
Random works
: ??:??