Жажда за обич
Ти повече от всичко ме разбра
и повече от всичко го усети,
аз исках само малко топлинка,
която да почувствам по лицето.
Милувката от твоята ръка,
целувката по челото ми бяло
и ес ем ес „аз няма да се спра“,
защото истински човек намерих.
Но все мълчеше моят телефон,
а твоите ръце далече бяха
и силата, която беше вътре, в мен
наложи се да ползвам за утеха.
Ти търсил си, но друга, не и мен
далече са ръцете ти прекрасни,
които галят нечие лице,
чиито устни лъжат най-ужасно.
Но пак усмивка грее вече в мен,
с времето и с болката се свиква,
аз търся просто някой като мен
усетил нежно болката ми в стиха.
И влюбил се във слънцето във мен,
изгряващо чрез моята усмивка
и топлещо сърце му всеки ден
щом истинската в мен така обикне!
© Боряна All rights reserved.
