Жажда за полет
Живеят спомените в сочната лозница
и в пъпките на цъфналата круша,
в прегръдка майчина и в бащина десница.
Как искам в скута мамин да се сгуша!
По прашни улички на воля да се шлаяя,
на припек на чардака да приседна,
с връстници по поляни да играя -
картина чудна моя ненагледна.
Пораснах. Помъдрях ли, все се питам.
Научих ли кармичните уроци?
Към спомените честичко политам,
пречистена от пагубни пороци.
Орисана и в радост, и в неволи,
да търся истина и справедливост.
Кому са нужни злоба и крамоли?!
Дари ме, Боже, с воля и търпимост!
Да пийна сок от старата лозница.
В разцъфнали дръвчета превърни ме.
С крилете на свободна гълъбица
да мога да летя, благослови ме.
© Златка Чардакова All rights reserved.
