Жалба
Ветре ле, брате скитнико,
ти, дето всъде минаваш,
видя ли мойта майчица,
майчица, златна сенчица.
Че ми се жалба натегна
и много време се мина,
откакто сбогом и рекох.
Да пратя, ветре, по тебе
хабер от мене да носиш.
Кога и в косите повейнеш,
мойта милувка да сети.
Кога и ръцете погалиш,
с целувка прошка да искам.
Дано и сълзите пресъхнат,
от чедо обич щом сети.
ти, дето всъде минаваш,
видя ли мойта майчица,
майчица, златна сенчица.
Че ми се жалба натегна
и много време се мина,
откакто сбогом и рекох.
Да пратя, ветре, по тебе
хабер от мене да носиш.
Кога и в косите повейнеш,
мойта милувка да сети.
Кога и ръцете погалиш,
с целувка прошка да искам.
Дано и сълзите пресъхнат,
от чедо обич щом сети.
© Нели Димитрова All rights reserved.
