Не знам защо, но тялото ти
вижда ми се толкова красиво.
Щом погледна го за миг
и сърцето ми забива диво.
Очаквам онзи мил момент,
който очите ще се срещнат.
Когато изгарящи страсти
във въздуха ще се усещат.
Но, любима, ти си толкова далеч,
че не би обърнала очи.
Ала аз съм тук, ще чакам тихо,
чак до края на самите дни.
© Константин Велинов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
