Не искам огънят ти
да причинява в мен пожари.
Не искам да съм в спомените ти
недообичана и непрежалена.
Искам да съм тук със теб сега
и да живея честно.
Да си казваме в очите
и хубаво, и лошо, без да мислим.
Искам да се будя чиста
и да заспивам с ролки във косите.
Да ме харесваш рошава, без грим,
но Истинска.
Да те обичам необръснат, потен и по тениска.
В делниците да делим премеждия,
в празниците да споделяме доверие.
© Виктория Стоянова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
