Желание, гордост и достойнство
Безпощадното желание да те видя
разкъсва ме всеки миг,
а гордостта ми все не стига,
да изпищи, да кресне с вик...
да каже "Спри!"
Желание, гордост и достойнство
вплитат се в едно...
И в това измислено позьорство,
интрига за интрига се завързва...
и тихичко, потайно в сърцето се приплъзва...
И в тяхното коварство,
аз залутана вървя...
Гордостта ми казва "Спри! Не го прави!"
Достойнството крещи "Не, не отивай,
дръж на себе си!"
А желанието ме моли "Иди... чуваш ли...
обичаш го, нали!?"
Исках сърцето да попитам какво да сторя...
Но уви... мълчи... само казва ми "Не! Стига
ме мъчи... моля те, не ме моли..."
А пък разума така объркан,
чак изпитва срам...
и само казва ми в безмълвието "Незнам."
А желанието е все така силно,
гордостта непреклонна си остава,
а достойнството като стомана -
заповядва "Не го прави!"
Желание, гордост и достойнство,
сега аз ви казвам: "Спрете! Имам нужда
от почивка! По дяволите вървете!
Оттук продължавам сама!"
© Ди All rights reserved.
