“Момиче, кой ли ти разби сърцето,
че толкова ти се живее
след поредното умиране...”
Събрах го до последната звездичка,
в шепа го събрах, да затупти,
какво ли толкова, поредното умиране
и едни зашити с конец мечти.
На кой си подари сърцето,
не усетил погледа ти тих,
какво ли толкова, поредното разбиване
и рими облепени със сълзи.
И сграбчила със пръсти свободата, ...