Желание за безумство
“Момиче, кой ли ти разби сърцето,
че толкова ти се живее
след поредното умиране...”
Събрах го до последната звездичка,
в шепа го събрах, да затупти,
какво ли толкова, поредното умиране
и едни зашити с конец мечти.
На кой си подари сърцето,
не усетил погледа ти тих,
какво ли толкова, поредното разбиване
и рими облепени със сълзи.
И сграбчила със пръсти свободата,
душата ти танцува под дъжда...
Какво ли толкова, поредното наричане,
отишло си със първата мъгла.
Момиче, кой ли ти сглоби сърцето,
безумно оцеляло от обичане...
Диана Димитрова
© Диана Димитрова All rights reserved.
