Пожела ли животът красив
да развее криле за наслада,
да запее, да пише с молѝв,
да въздиша, да става и пада?
Да остави букет на жена –
и да прави от нищото нещо,
да забрави за всяка злина
и да чака в чакалня гореща.
Да вечеря на свещи с мечти.
Да намери душа. Да обича.
Да посреща лъчите в зори.
Да целуне земята. Да тича.
Пожела ли животът игрив
да блести, да се лее, където
за детето светът е чуплив –
като пясък в дланта на морето?
© Димитър Драганов All rights reserved.